Денят препускаше.Пътниците един през друг се опитваха да заемат по-бързо местата си.Перонът изпищя:
-"От първи коловоз ще замине пътнически влак за гара Н....".Купетата утихнаха за миг.След това отново
настана същата пародия,всеки говореше един през друг.Кондурторът с пот на челото се опитваше да озапти
възрастните жени и да провери билетите им.Една от основните теми се въртеше около това,колко се е променило
всичко и колко трудно е да се живее днес.
Последната гара беше далеко и влака си пълнеше на всяка спирка,сякаш имаше панаир и всички се тълпяха да посетят -Великото изложение.
Бяха минали едва 20 минути откакто влакът беше потеглил и от поредната малка гара се качи млада дама с малка черна пътна чанта,огледа се и зае своето място.Тя съблече връхната си дреха и с голямо внимание постави чантата на съседната седалка.Жените от другите места я гледаха многозначително,с особено възхищение поглеждаха към черната чанта,която
величествено стоеше и изглеждаше така,сякаш целия влак е запазен само,за да може тя да бъде предвижена до своята гара.
Ето,че дойде момента,в който кондуктора отново изкочи от служебното си купе и продължи работата си:"Билети и карти за проверка,моля"
Младата дама подаде своя билет с усмивка,сякаш казваше:"Дано това да е достатъчно".Кондукторът погледна към черната чанта,учуди се многозначително и продължи напред.Направи няколко крачки и изведнъж в съзнанието му изплува-Чантата.Какво ли имаше в нея? Защо стоеше така величествено? А може би там имаше нещо много тайно,което трябваше да се принесе? Но ако беше толкова тайно,защо с този влак? И още по странно,защо в неговата смяна?
Може би някой нарочно искаше да изпробва силите му? Това беше чисто и просто едно голямо въображение,на което май само той си вярваше.
Беше изминал около половин час от пътуването.Пътниците бяха намалили високоговорителите си и сега пътуваха мирно и кротко.Жегата беше започнала,макар че беше края на април-време,за което беше по-вероятно да вали дъжд,отколкото да пече. Кондукторът отново се появи,но този път не,за да провери новите пътници,а главно да мине още веднъж покрай тази Чанта.Тя го привличаше,незнайно как? Може би самия начин,по който стоеше на седалката напомняше за нещо тайно,скрито в нея.Съкровище? Горкият,само да знаеше.

Тази тайна разбира се не му даваше мир.Дори де се окажеше да заплати висока цена,той беше готов да разкрие съдържанието й.Той се поогледа и единствения начин,поне на първо време беше да заговори съдържателката.
-"Жегата дойде."-измърмори той.Гледайки вторачено в младата дама.

-"Да."-отвърна Тя.Без да влага особени чувства в отговора си.Това си беше един рутинен отговор,колкото да не обидиш човека до теб.

-"Да,ама не е добре.Трябва да се приготвяме за лятото.Все по-малко багаж ще носим."-с тези думи той имаше в предвид["Какво има в чантата Ви?"].Това разбира се беше отново само в мислите му.

Жегата накара пътниците да се разделят с панаирския си нрав.
Седалката помръдна.Странно-сякаш някой се опитваше да излезе.
Кондукторът пристъпваше от крак на крак и разговаряше с пътниците.
Слънцето печеше неуморно.Младата дама една успяваше да прикрие лицето си с вестника,който носеше,когато кондурторът се появи.
-„Да,голяма суша ще е.”-избоботи той.Изречение,което го свързваше по невъзможен начин с Чантата.
Кондукторът беше слаб,висок и съсухрен човек.Погледът му беше блед и леко ехиден.Косата му наподобяваше част от птиче гнездо,а носът му странно стърчеше пред устните му и открояваше почти „незабележимата” бенка върху него.Овехтялото сако допълнително обрисуваше картинката,която представляваше той.Ръкавите му бяха къси и протрити от времето,но това не му пречеше да върви гордо и бодро из коридорите на влака.
Странен човек-да!Така го описваха някои от тези,които го познаваха.Странен,но само привидно-самият той не мислеше така.За себе си той беше човека,който един ден щеше да бъде герой.А може би щеше да спаси някой влак от похитител или красива госпожица,който след това щеше да се омъжи за него.Това разбира се бяха обичайните му мисли,той живееше с тях от сутрин да вечер.Точно това всъщност го караше да мисли за черната Чанта и за тайната скрита в нея.
Младата дама продължаваше да не се интересува от хората във влака.А малката Черна чанта помръдваше от време на време.....може би защото горещината във влака започна да се й се отразява.
Дали този супер герой,който дебнеше с любопитство всеки един от пътниците,сега не замисляше своя план-да разбере,какво се крие в Черната чанта?
Той обиколи още няколко пъти злополучния вагон,завъртя се около седалката,грабна чантата от младата госпожица и хукна към вратата.Секундите,които изминаха от отвличането на багажа до първата врата,която му се изпречи,бяха цяла вечност.Той тичаше с пот на челото и дори и не помисляше да се обърне,сякаш го гонеше глутница кучета.Единственото тихо и укрепено(за момента) място беше тоалетната,той отвори с ряз вратата,влезе,дръпна ръждясалото резе и за пръв път от 30 секунди насам си пое въздух.Остана така облекчен около 10 вдишвания.Протегна ръката си и отвори ципа на Чантата...........
Странно,времето летеше между гарите.......Кондуктурът продължаваше да стои с широко отворена уста......
Чантата,ах тази черна чанта....всякаш целия геройски живот на кондуктора остана някъде там на първата гара,на първия човек,на който беше казал"Вашето билетче за проверка,моля"....
Да,животът не беше справедлив дори и към героите...всеки рано или късно всеки ставаше за смях!...

Когато отвори чантата,кондукторът видя нещо,заради което никога нямаше да си позволи тази кражба,не и в името на народа,който пазеше....Котка?...В чантата имаше котка,или по скоро самата чанта беше обикновена черна котка.Но улисан в героизма си,кондуктора не беше забелязал тази малка подробност.Именно затова всички пътници гледаха с възхищение Черната чанта,точно,защото това беше красива обикновена,черна котка....нищо особено.....
Поглеждайки втренчено в нея,котката го близна по носа и му каза:"Мяу-здравей".....
 -"Ех,и героите допускат грешки"-каза той.Усмихна се сконфузено и занесе котката на дамата.
 -"Добре,че успях да я хвана"-промълви геройски той...
В крайна сметка никой дори и не разбра,какво беше извършил..................