Проникнал лъч,
неразгадан от мен,
усъмнал в моето легло,

 Не ме убива твоя ден,
 
Не ме погубва възторжения нрав,

 Санчо си тръгна,уморен от победи.
Реши,че поробен не му е добре.
Захлопна вратата след себе си тихо.

Откраднати мечти пълзят в мен,
и тръпнат под брадичката ми мека,
отекват в глезените ми покрити и 

 Робиня без право на глас,
царува в мрачен захлас,
умира бавно от думи,

Животът е това,което ни се случва! Добро или лошо,с мярка или без мярка,справедливо или нечестно! Ние го управляваме,дори да не искаме,борим се,чувстваме,обичаме,разделяме се.... Освобождаваме се от негативното и се чувстваме истински.. ...

Още 380 000 хиляди души обречени на смърт! А държавата всякакси се опитва да се разрасне..Хаха! Поредната простотия изникна от не знам си коя "умна" главица. Срамота! След всички тия неразбории,кризи,безработици,най-накрая решиха тотално...

 Денят препускаше.Пътниците един през друг се опитваха да заемат по-бързо местата си.Перонът изпищя:
-"От първи коловоз ще замине пътнически влак за гара Н....".Купетата утихнаха за миг.След това отново
настана същата пародия,всеки говоре...

Здpавей! Да! Аз съм!
Не ти се съpдя,знам че не дойде.
И аз не тръгнах,просто няма смисъл,

Мхм...И утре е ден! И утре пак ще станеш леко успал се/сънувайки,как закъсняваш/.И утре ще се надигнеш с обичайното си главоболие след няколко чаши вино и приказки разказвани милион път от или на приятел...Мхм....Вечерта е била тежка,ако...